Касае се за културни растения, които може да се отглеждат на по-слаби и ерозирали почви в полупланинските райони, неподходящи за други култури. Интересът към тях е оправдан поради увеличаване търсенето на здравословни и екологично отглеждани продукти, както и набиращото мощ движение против тютюнопушенето. Най-вероятно, намаляващите тютюневи площи в България биха могли да се заемат и от тези пшеници. Вероятен добив под 200 кг/дек. зърно.
Според снимката в дясно, можете да отличите еднозърнест от двузърнест лимец по напречната форма на класовете им - еднозърнестият е двустранно сплеснат, а на двузърнестият е по-обемен и сферичен с по-тъмен цвят. Отличаването на еднозърнест от двузърнест лимец е по-категорично чрез изследване на разликата на протеините им; както и чрез ДНК експертиза.
Лимецът и спелтата са с по-нестабилен клас от този на хлебната пшеница. Може да се очаква оронване на зърното при закъснение на жътвата, особ. при топло и сухо време. Зърнокомбайнът само овършава, а полученото зърно е неолющено (плевисто). Олющването може да се извърши в мелница, където мелещите повърхности се раздалечават на 2-3 милиметра (подобно на изпиляване на ориз). Едва тогава се мели до по-фини брашна. Терминът "пълнозърнест" вероятно се отнася за продукти от частично олющено зърно. Практически как точно се провежда обработката на прибраното зърно в Пловдив, е описано на края на този текст.
Пшеничният глутен (ръж, ечемик, овес) е съставен основно от протеиновият комплекс алфа-глиадин (пролин+глутамин) и глутенин, които създават ситна мрежа в която се задържат мехурчетата въздух в хляба и определя хлебопекарните качества на зърното, а освен това е и пълноценна храна. Имунната система (Т-лимфоцити) при някои хора реагира силно на алфа-глиадинът (ентеропатия), и те тряба да следват безглутенова диета основно храни от царевица и ориз (без глутен) и малко овес. Добавянето на продукти от еднозърнест лимец също е вариант за разнообразяване на хранителният режим.

Triticum monococcum subsp. monococcum (окултурен еднозърнест лимец) - толерантен към отглеждане на засолени почви; съдържащият се глиадин е със сравнително по-ниска токсичност при болни от целиакия; използва се при безглутенова диета; поради липса на глутен не притежава хлебопекарни качества и поради това е подходяща само като добавка; основният продукт е булгур (натрошени зърна); генетично възниква преди 10700 години в сегашна ЮИ Турция на и около планината Каракадаг с 1900 м. надм. в. (черната планина); някои предполагат, че успоредна селекция се е извършвала и на Балканския полуостров; диплоид 2n (два основни набора хромозоми в телесните клетки)

Triticum turgidum subsp. dicoccum (окултурен двузърнест лимец) - отличава се с добър добив върху бедни на хр.в-ва планински почви; устойчив на P. graminis (стъблена ръжда) при висока влажност; освен за хляб е подходящ и за фураж; генетично възниква преди 10700 г. в сегашна ЮИ Турция около Урфа с 500 м. надм. в. (влажна и студена зима +2С, горещо и сухо лято +38С); тетраплоид 4n (четири основни набора хромозоми)

Triticum aestivum subsp. spelta (спелта) - тази пшеница е отглеждана до средата на 20-ти век, след което напълно е изместена от хлебната пшеница; вирее на сравнително по-плодородни почви; напоследък е популярна в орг. земеделие, защото може да се отглежда в технология с по-малко добавени торове; понася се по-добре от хора с хранителни алергии към пшеница, поради по малък на брой алергени; генетично възниква (първоначално) преди 9500 години в Близкия изток, като предхожда с малко появата на хлебната пшеница; някои допускат, че европейската спелта е със самостоятелен произход и е произлязла от хлебната пшеница няколко хилядолетия по-късно; хексаплоидна група 6n;
Продукти от спелта: здравословно брашно от покълнали семена, едро смляно брашно както и булгур към хляб, т.нар. паста (пшенични варени кюфтета), бисквити, джин (холандия), бира (бавария), водка (полша);

Източник: Nesbitt, Mark (2001) Wheat evolution: integrating archaeological and biological evidence. Pp.37-59 in Wheat taxonomy: the legacy of John Percival, edited by P.D.S Caligari & P.E. Brandham. London. Linean Society, Linnean Special Issue 3.

Уточненията по анимираната карта са както следва: uncal (некалибриран) скала с отклонение от календарните години при радиовъглеродният метод на датиране; cal - калибрираната скала (с поправка) е в нелинейна зависимост спрямо uncal и двете скали тук са напаснати чрез графично разтегляне; Примерно при разкопки са открити останки от спелта (rachis) и отчитайки по калибрираната скала датирането посочва точка 7510 г. пр.н.е и добавяйки 2015 г. сл.н.е установяваме, че спелта е отглеждана и консумирана преди 9525 години.

За пшеницата е характерно, че соматичните и клетки не са само диплоидни (2n). Наблюдава се геномна мутация свързана с кратна промяна на броя на хромозомите (полиплоидия), в сравнение с диплоидния набор характерен за вида. Зрелите гамети са хаплоидни 1n - съдържат един основен набор хромозоми (геном), чийто брой при пшеницата е седем. В някои случаи се образуват диплоидни гамети (когато делителното вретено не разпредели сестринските хроматиди към полюсите, или при две последователни репликации). При засрещане на две фертилни диплоидни гамети се формира организъм с тетраплоиден 4n набор от хромозоми.

T. monococcum 2n=14 (7x2) диплоид
T. durum 4n=28хромозоми (7x4) тетраплоид
T. aestivum 6n=42 (7x6) хексаплоид
T.aestivum + пирей 8n=56 (7x8) октаплоид

През 1996 г. един от младите преподаватели във ВСИ Пловдив (Т. Бабриков) ни предложи научно-популярна версия на хипотезата на Percival (1940), базирана на таблицата по-долу, че хексаплоидната група е възникнала при кръстосване на представител от тетраплоидната група (T. dicoccum) и диплоид Aegilops tauschii subsp. strangulata. Резултатът от подобен експеримент е бил спелто-подобна пшеница, кръстосваща се с T. aestivum и T. spelta.
А, именно, че вероятната хипотеза за възникване на хексаплоидната спелта е засрещане на хаплоидна и диплоидна гамети. Новообразуваната зигота е триплоидна 3n. При репликация с удвояване на хромозомния набор преди първото делене на зиготата се получава хексаплоиден организъм 6n. Съпътстващият репликацията кросинговър би обяснил и наличието на качествените добавки в генома. Разбира се като се отчитат и привнесените гени от растенията Aegilops, които се считат за снабдител на D-генома, носител на студоустойчивостта. Смята се, че най-рано тази хибридизация е настъпила в Близкия изток преди 9500 години, а вероятно и в Армения няколко хилядолетия по-късно.

Детайлно изследване на въпроса може да се открие в "Цитогенетични проучвания на пшеницата T.aestivum L." от Богдан Бочев (БАН 1993), като според обобщените изследвания хексаплоидните пшеници нямат непосредствен див прародител защото ако е така той би наложил примитивен начин на размножаване (липса на D-геном) довеждащ до неконкурентност спрямо вече окултурени тетраплоидни пшеници. Пак според този източник хексаплоидната пшеница е алополиплоид произхождащ от кръстосване на окултурени тетраплоидни пшеници с плевелният Aegilops squarrosa (с геном ААBBDD, диплоид 2n=42).
Като най-стар див прародител на T. monococcum се посочва цитологично неразличимият от него T. urartu. Т.е. можем да опитаме подредба на известните ни видове според последователното им възникване един след друг: T. urartu - T. monococcum - T. dicoccum+Aegilops - T. spelta и T. aestivum.

Лимецът и спелтата са с по-нестабилен клас от този на хлебната пшеница. Може да се очаква оронване на зърното при закъснение на жътвата, особ. при топло и сухо време.
Зърнокомбайнът само овършава, а полученото зърно е неолющено (плевисто). Според Боян Ангелов от Пловдив, семето на лимеца било нежно и меко, не позволявало олющване със стандартни машини. Отстраняването на четирислойните люспи се извършвало чрез гумени валци. Олющеното семе се мели с каменна мелница при температура не по-висока от 30 градуса за запазване на полезните в-ва и вкус. Смляното не се разделя на фракции т.е. брашното е пълнозърнесто защото остава частта с фибрите и витамините. Любителите на този тип кухня, смилали олющеният лимец в домашни каменни мелнички и веднага замесвали сладкиши или хляб.

Препоръка: Хлябът според полезността му се подрежда, както следва: 1. хляб от покълнали житни семена, 2. ръжен пълнозърнест, 3. пшеничен пълнозърнест, 4. бял хляб (рафиниран). Градацията им е последователно от алкално-действащ към създаващ кисела среда в организма. Първият е с лечебно действие, ръженият спомага за обогатяване на организма с калий, но с него не бива да се прекалява - най-добра е диетата за здрави хора: всекидневна консумация на бял хляб и кратки прекъсвания с пълнозърнест ръжено-пшеничен (за ден, два), а понякога и хляб от покълнали житни семена. Редовната консумация на пълнозърнест хляб (брашно тип 1850) води и до намаляване на теглото и кръвната захар, а ръжената съставка съдържа водоразтворимата влакнина бета-глюкан, която намалява високите нива на общ и лош холестерол. Продуктите и добавките от лимец и спелта са допълнително разнообразие към здравословната диета.

Изготвил А. Начев. Последна редакция на текста: 29 Ноември 2014 г.

Уточнение: Авторът е публикувал части от текста и илюстрациите, както в Wikipedia, така и в други сайтове.