Техниката на безопасност при работа на полето се свежда до предпазване от слънцето (шапка), а понякога и кърпа за предпазване на ушите и вратът. Сутрин се изчаква вдигането на росата и се ползват високи обувки. Винаги в наличност на горна дреха при поява на хладен вятър. Преди хранене добро измиване на ръцете. Сапунът не се оставя на чешмата, защото привлича мишки. Дълги панталони за предпазване от тревите и насекомите. При растителнозащитни мероприятия (пръскания с тракторен агрегат) се ползва маска с активен въглен. При запрашеност може да се ползва обикновена противопрашна маска.
Плевелите не се късат с ръце. Ползването на ръкавици при ръчно плевене довежда до бързото им скъсване. За отстраняване на плевелите в посев се ползва ножица, а в пътеките - газене с обувки. Избягва се хранене с току що откъснати плодове. Растенията не се миришат и не се доближава носът до тях. Участието в биометрични експерименти с маслодайна рапица е съпроводено с отделяне на никотин и избягването на тютюнопушене по време на престоят на полето и след това е предпоставка за по-бърз поствъзстановителен период. Вариолоподобни рикетсии, фази от развитие: 1.спяща спора, 2.развиваща се спора, 3.морула, 4.развит организъм. Морулата е незабележима всред растенията поради прозрачността си. На преминаваща светлина се открояват като яркооранжеви капчици. Големината на диференцираната морула е съизмерима с размерите на листните въшки. Зрителните петна са чувствителни на топлина. В предната си част прилича на трипс, но в основата се забелязва напрегнат скакателен протеин, чрез които се „изстрелва” в носът на топлокръвни гръбначни, където продължава развитието си. Наблюденията посочват, че се касае за симбиотично съжителство на бактерия от род Рикетсии (R. akari) и клетка водорасли от отдел Chrysophyta.
Съставил: А. Начев |
Род: Рикетсии; Вид: Вариолоподобни рикетсии; 11 юни 2015 г., v.1.7;
Фази: спяща спора (1 µm), развиваща се спора (до 10 µm), диферинцирана морула (1 до 2 мм, богат набор от протеини), развит организъм (до 0,5 см. плазмодий). Цикълът от 1 до 3 може да се развива в стомашният тракт на членестоноги, които разселват морули по растенията (морулите запазват жизненост няколко дни и преминават развитие, отпадане аналогни органи). При попадане на спори или морула в носът на човек се достига до фаза плазмодий (прилича на „гурели със сивкави участъци и черни включения от кръв”).
Профилактика се провежда при рискови групи хора пребивавали в зона с вариолоподобни рикетсии. При напредване на заболяването и поява на усложнения вече не може да се постигне излекуване с хиалуронова к-на и ОмегаПрим т.е. първо се лекува усложнението (примерно обострен хроничен фарингит). Най-тежките състояния при запуснат случай до които може да се достигне са улцериращ колит или септичен бронхит, поради факта че колониите на развитите организми синтезират токсини, които вливат в съответният епител. Попадането на спори на вариолоподобни рикетсии в носа е възможно чрез инхалиране на прашинки в зона с наличие на подобни организми (възможно е и при доближаване на носът до растения с разселени по тях морули). В България подобни зони са известни на лекарите, а в Пловдив основната се намира до гара Тракия. В България подобни зони са известни на лекарите, а в Пловдив основната се намира до гара Тракия. Други по-известни местоположения са зона КЦМ, както и в самият град до жил. блок на 300 м. западно от магазин Евмолпия. Хората живеещи в досег с тези организми обикновено са ваксинирани към съответният щам. През влажни години се наблюдава намножаване и разпространение извън тези зони.
След пребиваване в местообитание с вариолоподобни рикетсии: Първоначално се пристъпва към промивка на носът чрез смъркане и издухване на хладка подсолена вода (100ml) с малко йодирана готварска сол за да се премахнат частиците почва по които има спори от рикетсии. Йодът в малки количества убива развитите организми, но не влияе на повечето спори. Много пациенти сами си извършват профилактика като прибавят йодирана сол в храната и първоначално усещат подобрение от антисептичното въздействие. В случаите, когато подобна йодна профилактика и самолечение продължи няколко месеца, в човешкият организъм се натрупват много капсулообразуващи бактерии (златист стафилокок), които изведнъж масово започват да се развиват и комбинирани с успоредното развитие на рикетсиите причиняват внезапно силно отпадане на пациента и обостряне на хроничните му заболявания (напрегната имунна система, инфекциите следват една след друга и ескалират - прекалено много симптоми). Подобно състояние се повтаря и след 8 месеца. През острата фаза са характерни: зачервена глава, обилно изпотяване в областта на шията и вратът, увеличени подезични лимфни жлези, увеличени сливици, без температура. При температура се лекува усложнението (остър стрептококов тонзилит без налепи, пневмония).
След профилактичната промивка се пристъпва към диагностика за наличие на спори, може да се ползва 50 mg разтворима(!) хиалуронова к-на в чаша с вода (Хиалур екс). Лечебната доза е 100 mg, но на някои им прилошава от две сашета Хиалур екс (оток). Десетина минути след поглъщането, хиалуроновата к-на се пренасочва към носната лигавица, където се отделя със секретът. Това хим.в-во първоначално стимулира спорите на рикетсиите да прораснат но веднага след това ги убива. В секретът от носът се забелязват множество(!) микроскопични мехурчета, всяко от което представлява загинала спора. Неправилната употреба на хиалуронова к-на предизвиква оток! При употреба на некозметична хиалуронова к-на да се избягва продължителното стоене прав в неподвижно състояние поради поява на проблеми със сърцето (болест на Бехтерев).
|
OmegaPrim, една табл. съдържа Q10 – 60 mg; Se – 45 µg; омега3 1000 mg, EPA 180 mg, DHA 120 mg: Коензим Q10 пакетира спорите в капсула, която предотвратява развитието им; Селенът им редуцира протеиновият набор и усвояването на желязо т.е. развитата рикетсия не образува обвивка (стават снежно бели), която ги предпазва от хиалуроновата к-на; Омега три мастните киселини (рибено масло) предотвратяват усвояването на захарите и са принудени да изразходват резервните си хр. в-ва от спората; Предизвиква спадане на кръвното налягане – не се приема сутрин. По време на прием на омега три мастни к-ни в храната не се включват храни богати на калий (домати, диня) и никотин (патладжани)! Прясното мляко подтиска резорбцията, и в случаите когато не е изключено от храненията, курсът на лечение се удължава с един ден (7 дни по 2 таблетки).
Диагностика: Лекарите, които вече са се срещали с това състояние могат да го диагностицират и без кръвна картина (моноцити). В затворена стая след сън около пациента се усеща миризма на сладникав алкохол отделян от развитите плазмодийни организми в носа (отделя се и ботулин). Ако не се пристъпи към лечение рикетсиите се насочват през трахеята към белият дроб, а също и през мозъчният ствол към гръбначният мозък. Особено са опасни за най-възрастните пациенти, които светкавично развиват пневмония (без причинител), която не се вижда на рентгенова снимка. Насочените към гръбначният им мозък може да предизвикат обездвижване (подостър менингит), което може да се различи от преходното мозъчно разстройство по това, че в дъхът от гърлото се усеща миризма на горчива гной.
Лечението на напредналите стадии се извършва с антибиотиците посочени на сайта на framar. Напредналите стадии от заболяването наподобяват рикетсиоза след ухапване на заразен кърлеж, но единствено вариолоподобните рикетсии (силен паразит) могат да извършват заразяване чрез инхалиране на спори или морули през носа.
Когато се е наложило болнично лечение, при рисковите групи пациенти то завършва с прилагане на ваксина срещу съответният щам. При повторно излагане на същият щам спорите на вариолоподобните рикетсии не могат да се доразвият, а присъствието им в човешкият нос причинява розов обрив по лицето, като петънцата приличат на пъпки (центърът е слабо надигнат).
Някои хора не са чувствителни на "вариолоподобни рикетсии в носа", но постоянното резорбиране на специфичните им белтъци се свързва с някои кожни новообразувания (двуядрени епидермални клетки). При загиването си, организмите на вариолоподобните рикетсии отделят циановодород, който предизвиква сърцебиене, възбуда (събуждане от сън), но при кръвен тест за изследване на щитовидната жлеза не се забелязват отклонения. Съмнения за нередности с щитовидната жлеза възникват и поради това, че рикетсиите в носа се развиват в близост с жлеза "командваща" състоянието на щитовидната жлеза (подтискат хипофиза).
Изготвил: Антони Начев, Пловдив, юни 2015 г.
Справката е изготвена според методика въведена и прилагана през 70-те и 80-те години от поликлиничните лекари на Първа Градска Болница, гр. Пловдив под ръководството на д-р Солаков.
Източник: д-р Динка Фингарова
Този текст като pdf файл. |