Фази: спяща спора (1 µm), развиваща се спора (до 10 µm), диферинцирана морула (1 до 2 мм, богат набор от протеини), развит организъм (до 0,5 см. плазмодий). Цикълът от 1 до 3 може да се развива в стомашният тракт на членестоноги, които разселват морули по растенията (морулите запазват жизненост няколко дни и преминават развитие, отпадане аналогни органи). При попадане на спори или морула в носът на човек се достига до фаза плазмодий (прилича на „гурели със сивкави участъци и черни включения от кръв”).
Морулата е силен организъм, който причинява остро грипоподобно състояние и след приложение на антибиотик остават само голям брой спори. Развиващите се спори причиняват постоянно напрегната имунна система с два остри периода на отпадналост и чувство на втрисане (двата периода отстоят на 6-8 месеца). Поради липса на инфекция не се развива температура. Между двата остри периода върху лицето се забелязва характерна бледост (пшенична), а хроничните заболявания се обострят и ескалират и от тях може да се развие температура. Специфично жълта струя урина с бяла пяна. Отделяните токсини натоварват черният дроб и е налице повишена раздразнителност (нива на акцентуиран характер). Възможно е развитие върху езика и при поглъщане се развиват колонии в стомаха, като токсичният натиск се увеличава (преминава кръвномозъчна бариера).

Профилактика се провежда при рискови групи хора пребивавали в зона с вариолоподобни рикетсии. При напредване на заболяването и поява на усложнения вече не може да се постигне излекуване с хиалуронова к-на и ОмегаПрим т.е. първо се лекува усложнението (примерно обострен хроничен фарингит). Най-тежките състояния при запуснат случай до които може да се достигне са улцериращ колит или септичен бронхит, поради факта че колониите на развитите организми синтезират токсини, които вливат в съответният епител. Попадането на спори на вариолоподобни рикетсии в носа е възможно чрез инхалиране на прашинки в зона с наличие на подобни организми (възможно е и при доближаване на носът до растения с разселени по тях морули). В България подобни зони са известни на лекарите, а в Пловдив основната се намира до гара Тракия. В България подобни зони са известни на лекарите, а в Пловдив основната се намира до гара Тракия. Други по-известни местоположения са зона КЦМ, както и в самият град до жил. блок на 300 м. западно от магазин Евмолпия. Хората живеещи в досег с тези организми обикновено са ваксинирани към съответният щам. През влажни години се наблюдава намножаване и разпространение извън тези зони.
При здрави младежи, развиващите се рикетсии в носа причиняват рязко спадане на кръвното налягане, причерняване и прилошаване. Лекарите от бърза помощ прилагат ампула Кетонал, ваксина с/у евентуални бактерии и предписват антибиотик Оспамокс. В тази начална фаза от развитието им, когато още не са се намножили това лечение е достатъчно ефективно.

След пребиваване в местообитание с вариолоподобни рикетсии: Първоначално се пристъпва към промивка на носът чрез смъркане и издухване на хладка подсолена вода (100ml) с малко йодирана готварска сол за да се премахнат частиците почва по които има спори от рикетсии. Йодът в малки количества убива развитите организми, но не влияе на повечето спори. Много пациенти сами си извършват профилактика като прибавят йодирана сол в храната и първоначално усещат подобрение от антисептичното въздействие. В случаите, когато подобна йодна профилактика и самолечение продължи няколко месеца, в човешкият организъм се натрупват много капсулообразуващи бактерии (златист стафилокок), които изведнъж масово започват да се развиват и комбинирани с успоредното развитие на рикетсиите причиняват внезапно силно отпадане на пациента и обостряне на хроничните му заболявания (напрегната имунна система, инфекциите следват една след друга и ескалират - прекалено много симптоми). Подобно състояние се повтаря и след 8 месеца. През острата фаза са характерни: зачервена глава, обилно изпотяване в областта на шията и вратът, увеличени подезични лимфни жлези, увеличени сливици, без температура. При температура се лекува усложнението (остър стрептококов тонзилит без налепи, пневмония).
Понякога пациентите търсят помощ в късна фаза, когато поради продължителната липса на апетит е налице астеничен синдром и силна редукция на мастната тъкан. В този случай пациентът предварително се захранва преди да се пристъпи към прием на хиалуронова к-на и OmegaPrim.

След профилактичната промивка се пристъпва към диагностика за наличие на спори, може да се ползва 50 mg разтворима(!) хиалуронова к-на в чаша с вода (Хиалур екс). Лечебната доза е 100 mg, но на някои им прилошава от две сашета Хиалур екс (оток). Десетина минути след поглъщането, хиалуроновата к-на се пренасочва към носната лигавица, където се отделя със секретът. Това хим.в-во първоначално стимулира спорите на рикетсиите да прораснат но веднага след това ги убива. В секретът от носът се забелязват множество(!) микроскопични мехурчета, всяко от което представлява загинала спора. Неправилната употреба на хиалуронова к-на предизвиква оток! При употреба на некозметична хиалуронова к-на да се избягва продължителното стоене прав в неподвижно състояние поради поява на проблеми със сърцето (болест на Бехтерев).
Няколко часа след това се приема ОмегаПрим в продължение на 6 дни в описаните на опаковката дози (2x1т). Почива се ден, а след това няколко дни се приема Аспирин с витaмин С, за повишаване на кръвната захар и стимулиране на останалите рикетсийни спори останали в разранената носна лигавица (подкиселяването е нужно за избягване на гъбна инфекция). Забелязва се бързопреходна поява на малиновочервени петна по кожата по гърдите (вариолоподобен обрив). Пак се почива за ден и след това отново се приема ОмегаПрим за 6 дни (втори курс). Ако замърсяването с този организъм не е значително, тази профилактика спестява усложненията, но за всеки случай тази поредица се повтаря още веднъж (общо три курса, като лекуващ е последният). При много висока концентрация от спори останали след морула, основното количество от тях се редуцира след петият курс, а пълно почистване се постига след провеждане на десет курса. След това профилактично 1 курс месечно. След петият курс се наблюдава частично оздравяване съпътствано с краткотрайно алергично състояние. В този случай следващият курс с OmegaPrim не се предшества от прием на хиалуронова к-на, която спомага поддържането на висок тургор на тъканите (изпълва ги с вода). След петият курс количеството инокулум (спори) е силно намалено и пациентът не усеща специфичните за това състояние симптоми. След десетият курс профилактичното лечение е според състоянието на конкретният пациент и може да продължи дори до 3-4 години.

Диагностика: Лекарите, които вече са се срещали с това състояние могат да го диагностицират и без кръвна картина (моноцити). В затворена стая след сън около пациента се усеща миризма на сладникав алкохол отделян от развитите плазмодийни организми в носа (отделя се и ботулин). Ако не се пристъпи към лечение рикетсиите се насочват през трахеята към белият дроб, а също и през мозъчният ствол към гръбначният мозък. Особено са опасни за най-възрастните пациенти, които светкавично развиват пневмония (без причинител), която не се вижда на рентгенова снимка. Насочените към гръбначният им мозък може да предизвикат обездвижване (подостър менингит), което може да се различи от преходното мозъчно разстройство по това, че в дъхът от гърлото се усеща миризма на горчива гной.

Лечението на напредналите стадии се извършва с антибиотиците посочени на сайта на framar. Напредналите стадии от заболяването наподобяват рикетсиоза след ухапване на заразен кърлеж, но единствено вариолоподобните рикетсии (силен паразит) могат да извършват заразяване чрез инхалиране на спори или морули през носа.
„Гурелите” в носа от другите рикетсии са бели, без включения и бързо загиват (при вид Bartonella). Нямат обвивка и не се вдълбават в носната лигавица.
Спорите на вариолоподобните рикетсии запазват жизнеността си една година, което налага следната специфика: Ако усложнението на пациента налага лечение с пеницилин мускулно, към края на лечението или след него се дава едно хапче Доксациклин, който изсушава спорите (самият пеницилин им влияе слабо). Често лекарите забравят да дадат това хапче и спорите в носът наново стартират цялата поредица от усложнения. Въпросното хапче Доксациклин (средна доза) е ефективно само ако успоредно се е приемал друг антибиотик.
Най-слабият антибиотик на хапчета, който може да се комбинира с едно хапче Доксациклин е Клиндамицин (Далацин Ц за 8 дни). По-слабите от него антибиотици не са ефективни в комбинация с едно хапче Доксациклин. Въпреки настъпилото оздравяване след хапчето Доксациклин, на пациента се дават указания да не посещава отново зоната в която се е заразил (резистентност).

Когато се е наложило болнично лечение, при рисковите групи пациенти то завършва с прилагане на ваксина срещу съответният щам. При повторно излагане на същият щам спорите на вариолоподобните рикетсии не могат да се доразвият, а присъствието им в човешкият нос причинява розов обрив по лицето, като петънцата приличат на пъпки (центърът е слабо надигнат).

Някои хора не са чувствителни на "вариолоподобни рикетсии в носа", но постоянното резорбиране на специфичните им белтъци се свързва с някои кожни новообразувания (двуядрени епидермални клетки). При загиването си, организмите на вариолоподобните рикетсии отделят циановодород, който предизвиква сърцебиене, възбуда (събуждане от сън), но при кръвен тест за изследване на щитовидната жлеза не се забелязват отклонения. Съмнения за нередности с щитовидната жлеза възникват и поради това, че рикетсиите в носа се развиват в близост с жлеза "командваща" състоянието на щитовидната жлеза (подтискат хипофиза).
Капки за нос с ксилометазолин не позволяват придвижването на рикетсиите към гръбначният мозък. Самостоятелното приложение на капки ксилометазолин (Олинт хидра) предизвиква бързо намножаване в посока трахея и бял дроб. Съществува зависимост - спорите на рикетсиите остават в "спящо" състояние, докато има развити плазмодии и се активират след като някой медикамент "почисти" от развити плазмодии.
Поради това основна цел е третирането на "спящите" спори успоредно с лечението на усложненията.

Изготвил: Антони Начев, Пловдив, юни 2015 г.

Справката е изготвена според методика въведена и прилагана през 70-те и 80-те години от поликлиничните лекари на Първа Градска Болница, гр. Пловдив под ръководството на д-р Солаков.

Източник: д-р Динка Фингарова

Този текст като pdf файл.