Home | Плевели | Биометрия | Маркетинг | Вредители | Лимец и спелта | Произходни центрове

Световни генетични центрове на произхода и формообразуването на културните растения.

След проведени експедиции Николай Вавилов публикува "Центрове на произхода на културтните растения" (1926) и посочва резултатите от проучванията си, на база забелязани диви предшественици на някои културни растения (8 центрове на произход). Географските центрове са създали ресурс за възникване и развитие около тях на някои древни цивилизации (Китай-ориз; Египет-пшеница, ечемик; Америка-царевица), разделени от непреодолими прегради (пустини, гори, морета). Впоследствие един от сътрудниците му - Жуковски добавя 4 (Австрал., Афр., Евро-Сибирски, Северноам.) и ги подрежда, както е описано по-долу (виж илюстрацията, print A3). България попада в два центъра на произход.

Първични и вторични центрове:
а. за първични генетични центрове Вавилов приема тези в които са открити най-голямо разнообразие от диви форми (райони на първоначално израстване на диви форми и начално одомашняване);
б. вторичните центрове, са стартирали образуването си, при възникване на търговската обмяна и където културните растенията получават допълнително разнообразие (междувидова хибридизация, мутации; нататъшно одомашняване, следващо разпространение на културни и полукултурни растения и селекция);
в. някои добавят и третични центрове около съвременните селекционни бази (нови сортове и форми чрез хибридизация, експ. мутагенез, полиплоидия, насочен отбор);

Географският произход на културните растения допринася за познаването на специфичните им изисквания към условията на околната среда. Например картофите произхождайки от планинските части на Чили, са формирали по-високата взискателност към почвена и въздушна влажност, отколкото към температура.

Обособени са следните центрове на произход и формообразуване на културните растения:

1. Китайско-японски: безосилест ечемик, многореден гол ечемик, просо, соя, коноп, цитруси, бамбук.
2. Индонезийско-индокитайски: хлебно дърво, кокосова палма, манго, диви видове тетраплоиден ориз, обикновен (посевен) ориз.
3. Австралийски: австралийски видове памук, 500 вида евкалипти, акации, цитруси, тютюн.
4. Индустански (полуостров Индустан - Индия, Югоизт. Пакистан, Непал, Сев. Бангладеш): ориз, захарна тръстика.
5. Средноазиатски: мека пшеница, грах, леща, нахут, фий, бакла, моркови, лук, чесън, репички, спанак, пъпеши.
6. Предноазиатски: Triticum, синя люцерна, лупина, фий, еспарзета, детелина, круша, вишна, ябълка, дюля, бадем, орех, смокиня, лоза, лук, зеле, моркови, краставици, салата, тикви, ендемична ръж.
7. Средиземноморски: захарно цвекло, кръмно цвекло.
8. Африкански: ечемик с цветни зърна, сорго, абисински овес, рицин; африкански видове: памук, ориз, дини, грах, леща, нахут, бакла.
9. Европейско-сибирски: лен-дългунец, червена детелина, амурска лоза, дива ябълка, дива круша, някои люцерни.
10. Централноамерикански: царевица, какао, махорка, батати, амер. памук "Ипланд", америк. видове: фасул, тикви, пипер, диви видове картофи.
11. Южноамерикански: храстовиден слънчоглед, картофи, ананас, какао, каучуково дърво, хининово дърво.
12. Северноамерикански: тревист слънчоглед, дива лупина, тютюн, картофи, памук, ендемични лози.

Изготвил: А. Начев. Последна редакция на текста и картата: 27 ноември 2014 г. Уточнение: Съставителят е с принос към статия със същото заглавие в Wikipedia, благодарение на помощта им при редактирането.

Използвана литература:
Енчев Я., И. Чиликов, Обща селекция и семепроизводство, Земиздат, София, 1984 г.


Home | Плевели | Биометрия | Маркетинг | Вредители | Лимец и спелта | Произходни центрове